контрибу̀ция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. контрибу̀ции, ж.
1. Спец. Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война. На държавата са наложени тежки контрибуции.
2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.
прил. контрибуцио̀нен, контрибуцио̀нна, контрибуцио̀нно, мн. контрибуцио̀нни.
1. Спец. Обезщетение в пари или материали, стоки, наложено от победителя на победения след война. На държавата са наложени тежки контрибуции.
2. Вземания, наложени от завоевателя на окупирано население.
прил. контрибуцио̀нен, контрибуцио̀нна, контрибуцио̀нно, мн. контрибуцио̀нни.
Грешни изписвания (23)
- контребуцеа
- контребуцеъ
- контребуцея
- контребуциа
- контребуциъ
- контребуция
- контрибуцеа
- контрибуцеъ
- контрибуцея
- контрибуциа
- контрибуциъ
- кунтребуцеа
- кунтребуцеъ
- кунтребуцея
- кунтребуциа
- кунтребуциъ
- кунтребуция
- кунтрибуцеа
- кунтрибуцеъ
- кунтрибуцея
- кунтрибуциа
- кунтрибуциъ
- кунтрибуция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кон-т-ри-бу-ция | |
|---|---|---|
| членувано | кон-т-ри-бу-ци-я-та | |
| мн.ч. | кон-т-ри-бу-ции | |
| членувано | кон-т-ри-бу-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |