повинност

Речник на българския език

повѝнност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

повинността̀, мн. повѝнности, ж. Обикн. ед. Обществено задължение. Повинност да се трудиш.

Грешни изписвания (15)

  • повиннуст
  • повиност
  • повинуст
  • пувинност
  • пувиннуст
  • пувиност
  • пувинуст
  • повиннос
  • повиннус
  • повинос
  • повинус
  • пувиннос
  • пувиннус
  • пувинос
  • пувинус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-вин-ност
членувано по-вин-ност-та
мн.ч. по-вин-нос-ти
членувано по-вин-нос-ти-те
звателна форма