счупя

Речник на българския език

счу̀пя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

счу̀пиш, мин. св. счу̀пих, мин. прич. счу̀пил, св.вж. счупвам.

Грешни изписвания (1)

  • счупъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице счу-пя счу-пим
2 лице счу-пиш счу-пи-те
3 лице счу-пи счу-пят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице счу-пих счу-пих-ме
2 лице счу-пи счу-пих-те
3 лице счу-пи счу-пи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице счу-пех счу-пех-ме
2 лице счу-пе-ше счу-пех-те
3 лице счу-пе-ше счу-пе-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице счупил съм счупила съм счупило съм счупили сме
2 лице счупил си счупила си счупило си счупили сте
3 лице счупил е счупила е счупило е счупили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях счупил бях счупила бях счупило бяхме счупили
2 лице беше счупил беше счупила беше счупило бяхте счупили
3 лице беше счупил беше счупила беше счупило бяха счупили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще счупя ще счупим
2 лице ще счупиш ще счупите
3 лице ще счупи ще счупят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм счупил ще съм счупила ще съм счупило ще сме счупили
2 лице ще си счупил ще си счупила ще си счупило ще сте счупили
3 лице ще е счупил ще е счупила ще е счупило ще са счупили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да счупя щяхме да счупим
2 лице щеше да счупиш щяхте да счупите
3 лице щеше да счупи щяха да счупят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм счупил щях да съм счупила щях да съм счупило щяхме да сме счупили
2 лице щеше да си счупил щеше да си счупила щеше да си счупило щяхте да сте счупили
3 лице щеше да е счупил щеше да е счупила щеше да е счупило щяха да са счупили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице счупел съм счупела съм счупело съм счупели сме
2 лице счупел си счупела си счупело си счупели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице счупил съм счупила съм счупило съм счупили сме
2 лице счупил си счупила си счупило си счупили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм счупил била съм счупила било съм счупило били сме счупили
2 лице бил си счупил била си счупила било си счупило били сте счупили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да счупя щяла съм да счупя щяло съм да счупя щели сме да счупим
2 лице щял си да счупиш щяла си да счупиш щяло си да счупиш щели сте да счупите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм счупил щяла съм да съм счупила щяло съм да съм счупило щели сме да сме счупили
2 лице щял си да си счупил щяла си да си счупила щяло си да си счупило щели сте да сте счупили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих счупил бих счупила бих счупило бихме счупили
2 лице би счупил би счупила би счупило бихте счупили
3 лице би счупил би счупила би счупило биха счупили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
счу-пи счу-пе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род счу-пен
непълен член счу-пе-ния
пълен член счу-пе-ни-ят
женски род счу-пе-на
членувано счу-пе-на-та
среден род счу-пе-но
членувано счу-пе-но-то
множествено число счу-пе-ни
членувано счу-пе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род счу-пил
непълен член счу-пи-лия
пълен член счу-пи-ли-ят
женски род счу-пи-ла
членувано счу-пи-ла-та
среден род счу-пи-ло
членувано счу-пи-ло-то
множествено число счу-пи-ли
членувано счу-пи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род счу-пел
женски род счу-пе-ла
среден род счу-пе-ло
множествено число счу-пе-ли