счупил си

Речник на българския език

1. счупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

счупил си е производна форма на счупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. счупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

счупил си е производна форма на счупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).