счупил съм

Речник на българския език

1. счупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

счупил съм е производна форма на счупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. счупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

счупил съм е производна форма на счупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).