сумрак

Речник на българския език

су̀мрак съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Полутъмно състояние преди изгрева на слънцето и след залеза; здрач, полумрак. В сумрака неясно се виждаха очертанията на къщите.

Грешни изписвания (1)

  • сумрък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сум-рак
непълен член сум-ра-ка
пълен член сум-ра-кът
мн.ч. сум-ра-ци
членувано сум-ра-ци-те
бройна форма сум-ра-ка
звателна форма