суматор

Речник на българския език

сума̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • соматор
  • соматур
  • суматур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ма-тор
непълен член су-ма-то-ра
пълен член су-ма-то-рът
мн.ч. су-ма-то-ри
членувано су-ма-то-ри-те
бройна форма су-ма-то-ра
звателна форма