брояч

Речник на българския език

броя̀ч — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. броя̀чи, (два) броя̀ча, м. Устройство за преброяване.
прил. броя̀чен, броя̀чна, броя̀чно, мн. броя̀чни. Броячна машина. Банкнотоброячна машина.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • бруяч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бро-яч
непълен член бро-я-ча
пълен член бро-я-чът
мн.ч. бро-я-чи
членувано бро-я-чи-те
бройна форма бро-я-ча
звателна форма —

Връзки