стоицизъм

Речник на българския език

стоицѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Рационалистично философско течение в древността.
2. Твърдост, устойчивост, мъжество. Проявявам стоицизъм.
прил. стоѝчески, стоѝческа, стоѝческо, мн. стоѝчески. Стоическо държание.
нареч. стоѝчески (във 2 знач.). Понася трудностите стоически.

Грешни изписвания (7)

  • стоецизам
  • стоецизъм
  • стоицизам
  • стуецизам
  • стуецизъм
  • стуицизам
  • стуицизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-и-ци-зъм
непълен член сто-и-циз-ма
пълен член сто-и-циз-мът
мн.ч. сто-и-циз-ми
членувано сто-и-циз-ми-те
бройна форма сто-и-ци-зъ-ма
звателна форма