старост

Речник на българския език

ста̀рост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вж. стар

Грешни изписвания (3)

  • старуст
  • старос
  • старус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-рост
членувано ста-рост-та
мн.ч. ста-рос-ти
членувано ста-рос-ти-те
звателна форма