спътница

Речник на българския език

спъ̀тница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спътници, ж. Жена спътник (в 1 знач. ).

Грешни изписвания (3)

  • спътнеца
  • спътнецъ
  • спътницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спът-ни-ца
членувано спът-ни-ца-та
мн.ч. спът-ни-ци
членувано спът-ни-ци-те
звателна форма