спътниците

Речник на българския език

1. спътниците — мн. ч. членувано

спътниците е производна форма на спътница (мн. ч. членувано).

2. спътниците — мн. ч. членувано

спътниците е производна форма на спътник (мн. ч. членувано).

3. спътниците — мн. ч. членувано

спътниците е производна форма на спътник (мн. ч. членувано).