спътници

Речник на българския език

1. спътници — мн. ч.

спътници е производна форма на спътница (мн. ч.).

2. спътници — мн. ч.

спътници е производна форма на спътник (мн. ч.).

3. спътници — мн. ч.

спътници е производна форма на спътник (мн. ч.).

4. спътници — бройна форма

спътници е производна форма на спътник (бройна форма).