сноб

Речник на българския език

сноб — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

снобът, сноба, мн. сноби, м. Човек с бедни духовни интереси и неблагороден произход, който се стреми да изглежда като аристократ или интелектуалец.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • сноп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сноб
непълен член сно-ба
пълен член сно-бът
мн.ч. сно-би
членувано сно-би-те
бройна форма сно-ба
звателна форма —

Връзки