смотолевям

Речник на българския език

смотолѐвям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

смотолевяш, несв. и смотолевя, св.; Какво. Казвам нещо неясно; смънквам. Смотолеви нещо под носа си. Смотолевям нещо за обяснение.

Грешни изписвания (4)

  • смотолевъм
  • смотулевям
  • смутолевям
  • смутулевям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице смо-то-ле-вям смо-то-ле-вя-ме
2 лице смо-то-ле-вяш смо-то-ле-вя-те
3 лице смо-то-ле-вя смо-то-ле-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице смо-то-ле-вях смо-то-ле-вях-ме
2 лице смо-то-ле-вя смо-то-ле-вях-те
3 лице смо-то-ле-вя смо-то-ле-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице смо-то-ле-вях смо-то-ле-вях-ме
2 лице смо-то-ле-вя-ше смо-то-ле-вях-те
3 лице смо-то-ле-вя-ше смо-то-ле-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смотолевял съм смотолевяла съм смотолевяло съм смотолевяли сме
2 лице смотолевял си смотолевяла си смотолевяло си смотолевяли сте
3 лице смотолевял е смотолевяла е смотолевяло е смотолевяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смотолевял бях смотолевяла бях смотолевяло бяхме смотолевяли
2 лице беше смотолевял беше смотолевяла беше смотолевяло бяхте смотолевяли
3 лице беше смотолевял беше смотолевяла беше смотолевяло бяха смотолевяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще смотолевям ще смотолевяме
2 лице ще смотолевяш ще смотолевяте
3 лице ще смотолевя ще смотолевят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смотолевял ще съм смотолевяла ще съм смотолевяло ще сме смотолевяли
2 лице ще си смотолевял ще си смотолевяла ще си смотолевяло ще сте смотолевяли
3 лице ще е смотолевял ще е смотолевяла ще е смотолевяло ще са смотолевяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да смотолевям щяхме да смотолевяме
2 лице щеше да смотолевяш щяхте да смотолевяте
3 лице щеше да смотолевя щяха да смотолевят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смотолевял щях да съм смотолевяла щях да съм смотолевяло щяхме да сме смотолевяли
2 лице щеше да си смотолевял щеше да си смотолевяла щеше да си смотолевяло щяхте да сте смотолевяли
3 лице щеше да е смотолевял щеше да е смотолевяла щеше да е смотолевяло щяха да са смотолевяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смотолевял съм смотолевяла съм смотолевяло съм смотолевяли сме
2 лице смотолевял си смотолевяла си смотолевяло си смотолевяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смотолевял съм смотолевяла съм смотолевяло съм смотолевяли сме
2 лице смотолевял си смотолевяла си смотолевяло си смотолевяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смотолевял била съм смотолевяла било съм смотолевяло били сме смотолевяли
2 лице бил си смотолевял била си смотолевяла било си смотолевяло били сте смотолевяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смотолевям щяла съм да смотолевям щяло съм да смотолевям щели сме да смотолевяме
2 лице щял си да смотолевяш щяла си да смотолевяш щяло си да смотолевяш щели сте да смотолевяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смотолевял щяла съм да съм смотолевяла щяло съм да съм смотолевяло щели сме да сме смотолевяли
2 лице щял си да си смотолевял щяла си да си смотолевяла щяло си да си смотолевяло щели сте да сте смотолевяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смотолевял бих смотолевяла бих смотолевяло бихме смотолевяли
2 лице би смотолевял би смотолевяла би смотолевяло бихте смотолевяли
3 лице би смотолевял би смотолевяла би смотолевяло биха смотолевяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смо-то-ле-вяй смо-то-ле-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вян
непълен член смо-то-ле-вя-ния
пълен член смо-то-ле-вя-ни-ят
женски род смо-то-ле-вя-на
членувано смо-то-ле-вя-на-та
среден род смо-то-ле-вя-но
членувано смо-то-ле-вя-но-то
множествено число смо-то-ле-вя-ни
членувано смо-то-ле-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вял
непълен член смо-то-ле-вя-лия
пълен член смо-то-ле-вя-ли-ят
женски род смо-то-ле-вя-ла
членувано смо-то-ле-вя-ла-та
среден род смо-то-ле-вя-ло
членувано смо-то-ле-вя-ло-то
множествено число смо-то-ле-вя-ли
членувано смо-то-ле-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вял
женски род смо-то-ле-вя-ла
среден род смо-то-ле-вя-ло
множествено число смо-то-ле-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вящ
непълен член смо-то-ле-вя-щия
пълен член смо-то-ле-вя-щи-ят
женски род смо-то-ле-вя-ща
членувано смо-то-ле-вя-ща-та
среден род смо-то-ле-вя-що
членувано смо-то-ле-вя-що-то
множествено число смо-то-ле-вя-щи
членувано смо-то-ле-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

смо-то-ле-вяй-ки