смотолевя

Речник на българския език

1. смотолѐвя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

смотолевиш, мин. св. смотолевих, мин. прич. смотолевил, св.вж. смотолевям.

Грешни изписвания (4)

  • смотолевъ
  • смотулевя
  • смутолевя
  • смутулевя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице смо-то-ле-вя смо-то-ле-вим
2 лице смо-то-ле-виш смо-то-ле-ви-те
3 лице смо-то-ле-ви смо-то-ле-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице смо-то-ле-вих смо-то-ле-вих-ме
2 лице смо-то-ле-ви смо-то-ле-вих-те
3 лице смо-то-ле-ви смо-то-ле-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице смо-то-ле-вех смо-то-ле-вех-ме
2 лице смо-то-ле-ве-ше смо-то-ле-вех-те
3 лице смо-то-ле-ве-ше смо-то-ле-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смотолевил съм смотолевила съм смотолевило съм смотолевили сме
2 лице смотолевил си смотолевила си смотолевило си смотолевили сте
3 лице смотолевил е смотолевила е смотолевило е смотолевили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смотолевил бях смотолевила бях смотолевило бяхме смотолевили
2 лице беше смотолевил беше смотолевила беше смотолевило бяхте смотолевили
3 лице беше смотолевил беше смотолевила беше смотолевило бяха смотолевили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще смотолевя ще смотолевим
2 лице ще смотолевиш ще смотолевите
3 лице ще смотолеви ще смотолевят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смотолевил ще съм смотолевила ще съм смотолевило ще сме смотолевили
2 лице ще си смотолевил ще си смотолевила ще си смотолевило ще сте смотолевили
3 лице ще е смотолевил ще е смотолевила ще е смотолевило ще са смотолевили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да смотолевя щяхме да смотолевим
2 лице щеше да смотолевиш щяхте да смотолевите
3 лице щеше да смотолеви щяха да смотолевят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смотолевил щях да съм смотолевила щях да съм смотолевило щяхме да сме смотолевили
2 лице щеше да си смотолевил щеше да си смотолевила щеше да си смотолевило щяхте да сте смотолевили
3 лице щеше да е смотолевил щеше да е смотолевила щеше да е смотолевило щяха да са смотолевили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смотолевел съм смотолевела съм смотолевело съм смотолевели сме
2 лице смотолевел си смотолевела си смотолевело си смотолевели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смотолевил съм смотолевила съм смотолевило съм смотолевили сме
2 лице смотолевил си смотолевила си смотолевило си смотолевили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смотолевил била съм смотолевила било съм смотолевило били сме смотолевили
2 лице бил си смотолевил била си смотолевила било си смотолевило били сте смотолевили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смотолевя щяла съм да смотолевя щяло съм да смотолевя щели сме да смотолевим
2 лице щял си да смотолевиш щяла си да смотолевиш щяло си да смотолевиш щели сте да смотолевите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смотолевил щяла съм да съм смотолевила щяло съм да съм смотолевило щели сме да сме смотолевили
2 лице щял си да си смотолевил щяла си да си смотолевила щяло си да си смотолевило щели сте да сте смотолевили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смотолевил бих смотолевила бих смотолевило бихме смотолевили
2 лице би смотолевил би смотолевила би смотолевило бихте смотолевили
3 лице би смотолевил би смотолевила би смотолевило биха смотолевили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
смо-то-ле-ви смо-то-ле-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вен
непълен член смо-то-ле-ве-ния
пълен член смо-то-ле-ве-ни-ят
женски род смо-то-ле-ве-на
членувано смо-то-ле-ве-на-та
среден род смо-то-ле-ве-но
членувано смо-то-ле-ве-но-то
множествено число смо-то-ле-ве-ни
членувано смо-то-ле-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вил
непълен член смо-то-ле-ви-лия
пълен член смо-то-ле-ви-ли-ят
женски род смо-то-ле-ви-ла
членувано смо-то-ле-ви-ла-та
среден род смо-то-ле-ви-ло
членувано смо-то-ле-ви-ло-то
множествено число смо-то-ле-ви-ли
членувано смо-то-ле-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род смо-то-ле-вел
женски род смо-то-ле-ве-ла
среден род смо-то-ле-ве-ло
множествено число смо-то-ле-ве-ли

2. смотолевя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

смотолевя е производна форма на смотолевям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. смотолевя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

смотолевя е производна форма на смотолевям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. смотолевя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

смотолевя е производна форма на смотолевям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).