смола

Речник на българския език

смола̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. смоли, ж.
1. Само ед. Лепкав сок, който изтича при нараняване на някои дървета и се втвърдява на въздух; клей. Дъх на борова смола.
2. Асфалт, зифт.прил. смолист, смолиста, смолисто, мн. смолисти. Смолисто дърво. Смолист цвят.
• Като смола. — Много черен и блестящ. Коса като смола.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • смолъ
  • смула
  • смулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. смо-ла
членувано смо-ла-та
мн.ч. смо-ли
членувано смо-ли-те
звателна форма —

Връзки