зифт

Речник на българския език

зифт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

зѝфтът, зѝфта, само ед., м. Черна смола, асфалт.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зифт
непълен член зиф-та
пълен член зиф-тът
мн.ч. зиф-то-ве
членувано зиф-то-ве-те
бройна форма зиф-та
звателна форма