асфалт

Речник на българския език

асфа̀лт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Спец. Черна минерална смола, която се употребява в строителството.
2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл; асфалтобетон.
прил. асфа̀лтов, асфа̀лтова, асфа̀лтово, мн. асфа̀лтови. Асфалтова база.

Грешни изписвания (3)

  • асвалт
  • ъсвалт
  • ъсфалт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ас-фалт
непълен член ас-фал-та
пълен член ас-фал-тът
мн.ч. ас-фал-ти
членувано ас-фал-ти-те
бройна форма ас-фал-та
звателна форма