скоротечен

Речник на българския език

скоротѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • скоротечин
  • скорутечен
  • скорутечин
  • скуротечен
  • скуротечин
  • скурутечен
  • скурутечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ско-ро-те-чен
непълен член ско-ро-теч-ния
пълен член ско-ро-теч-ни-ят
ж. р. ско-ро-теч-на
членувано ско-ро-теч-на-та
ср. р. ско-ро-теч-но
членувано ско-ро-теч-но-то
мн. ч. ско-ро-теч-ни
членувано ско-ро-теч-ни-те