самозабравя

Речник на българския език

1. самозабравя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самозабравъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-заб-ра-вя са-мо-заб-ра-вим
2 лице са-мо-заб-ра-виш са-мо-заб-ра-ви-те
3 лице са-мо-заб-ра-ви са-мо-заб-ра-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-заб-ра-вих са-мо-заб-ра-вих-ме
2 лице са-мо-заб-ра-ви са-мо-заб-ра-вих-те
3 лице са-мо-заб-ра-ви са-мо-заб-ра-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-заб-ра-вех са-мо-заб-ра-вех-ме
2 лице са-мо-заб-ра-ве-ше са-мо-заб-ра-вех-те
3 лице са-мо-заб-ра-ве-ше са-мо-заб-ра-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самозабравил съм самозабравила съм самозабравило съм самозабравили сме
2 лице самозабравил си самозабравила си самозабравило си самозабравили сте
3 лице самозабравил е самозабравила е самозабравило е самозабравили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самозабравил бях самозабравила бях самозабравило бяхме самозабравили
2 лице беше самозабравил беше самозабравила беше самозабравило бяхте самозабравили
3 лице беше самозабравил беше самозабравила беше самозабравило бяха самозабравили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самозабравя ще самозабравим
2 лице ще самозабравиш ще самозабравите
3 лице ще самозабрави ще самозабравят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самозабравил ще съм самозабравила ще съм самозабравило ще сме самозабравили
2 лице ще си самозабравил ще си самозабравила ще си самозабравило ще сте самозабравили
3 лице ще е самозабравил ще е самозабравила ще е самозабравило ще са самозабравили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самозабравя щяхме да самозабравим
2 лице щеше да самозабравиш щяхте да самозабравите
3 лице щеше да самозабрави щяха да самозабравят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самозабравил щях да съм самозабравила щях да съм самозабравило щяхме да сме самозабравили
2 лице щеше да си самозабравил щеше да си самозабравила щеше да си самозабравило щяхте да сте самозабравили
3 лице щеше да е самозабравил щеше да е самозабравила щеше да е самозабравило щяха да са самозабравили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самозабравел съм самозабравела съм самозабравело съм самозабравели сме
2 лице самозабравел си самозабравела си самозабравело си самозабравели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самозабравил съм самозабравила съм самозабравило съм самозабравили сме
2 лице самозабравил си самозабравила си самозабравило си самозабравили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самозабравил била съм самозабравила било съм самозабравило били сме самозабравили
2 лице бил си самозабравил била си самозабравила било си самозабравило били сте самозабравили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самозабравя щяла съм да самозабравя щяло съм да самозабравя щели сме да самозабравим
2 лице щял си да самозабравиш щяла си да самозабравиш щяло си да самозабравиш щели сте да самозабравите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самозабравил щяла съм да съм самозабравила щяло съм да съм самозабравило щели сме да сме самозабравили
2 лице щял си да си самозабравил щяла си да си самозабравила щяло си да си самозабравило щели сте да сте самозабравили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самозабравил бих самозабравила бих самозабравило бихме самозабравили
2 лице би самозабравил би самозабравила би самозабравило бихте самозабравили
3 лице би самозабравил би самозабравила би самозабравило биха самозабравили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-заб-ра-ви са-мо-заб-ра-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-заб-ра-вен
непълен член са-мо-заб-ра-ве-ния
пълен член са-мо-заб-ра-ве-ни-ят
женски род са-мо-заб-ра-ве-на
членувано са-мо-заб-ра-ве-на-та
среден род са-мо-заб-ра-ве-но
членувано са-мо-заб-ра-ве-но-то
множествено число са-мо-заб-ра-ве-ни
членувано са-мо-заб-ра-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-заб-ра-вил
непълен член са-мо-заб-ра-ви-лия
пълен член са-мо-заб-ра-ви-ли-ят
женски род са-мо-заб-ра-ви-ла
членувано са-мо-заб-ра-ви-ла-та
среден род са-мо-заб-ра-ви-ло
членувано са-мо-заб-ра-ви-ло-то
множествено число са-мо-заб-ра-ви-ли
членувано са-мо-заб-ра-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-заб-ра-вел
женски род са-мо-заб-ра-ве-ла
среден род са-мо-заб-ра-ве-ло
множествено число са-мо-заб-ра-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-заб-ра-вещ
непълен член са-мо-заб-ра-ве-щия
пълен член са-мо-заб-ра-ве-щи-ят
женски род са-мо-заб-ра-ве-ща
членувано са-мо-заб-ра-ве-ща-та
среден род са-мо-заб-ра-ве-що
членувано са-мо-заб-ра-ве-що-то
множествено число са-мо-заб-ра-ве-щи
членувано са-мо-заб-ра-ве-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мо-заб-ра-вей-ки

2. самозабравя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самозабравя е производна форма на самозабравям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. самозабравя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самозабравя е производна форма на самозабравям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. самозабравя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самозабравя е производна форма на самозабравям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).