самозабравило

Речник на българския език

1. самозабравило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самозабравило е производна форма на самозабравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самозабравило — мин. деят. св. прич. ср. р.

самозабравило е производна форма на самозабравя (мин. деят. св. прич. ср. р.).