самозабравел

Речник на българския език

1. самозабравел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самозабравел е производна форма на самозабравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самозабравел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самозабравел е производна форма на самозабравя (мин. деят. несв. прич. м. р.).