ритнѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. ритници, (два) ритника, м. Удар с долната част на крака.
Грешни изписвания (1)
- ретник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | рит-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | рит-ни-ка | |
| пълен член | рит-ни-кът | |
| мн.ч. | рит-ни-ци | |
| членувано | рит-ни-ци-те | |
| бройна форма | рит-ни-ка | |
| звателна форма | — | |