къч

Речник на българския език

къч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

къ̀чът, къ̀ча, мн. къ̀чове, (два) къ̀ча, м. Задната част от тялото на кон, магаре. Удари го с камшика по къча.
Хвърлям къч. 1. — Играя, буен съм.
2. Пренебр. За кого/за какво. Не ми е притрябвал, не ми е до него сега.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. къч
непълен член къ-ча
пълен член къ-чът
мн.ч. къ-чо-ве
членувано къ-чо-ве-те
бройна форма къ-ча
звателна форма