реторика

Речник на българския език

рето̀рика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Теория на красноречието, на ораторското изкуство.
2. Прен. Пренебр. Претрупване на фразата, което води до безсъдържателност.

Грешни изписвания (6)

  • реторека
  • реторекъ
  • реторикъ
  • риторека
  • риторекъ
  • риторикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-то-ри-ка
членувано ре-то-ри-ка-та
мн.ч. ре-то-ри-ки
членувано ре-то-ри-ки-те
звателна форма