краснорѐчие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- краснуречие
- кръсноречие
- кръснуречие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | крас-но-ре-чие | |
|---|---|---|
| членувано | крас-но-ре-чи-е-то | |
| мн.ч. | крас-но-ре-чия | |
| членувано | крас-но-ре-чи-я-та |