красноречие

Речник на българския език

краснорѐчие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Способност да се говори красиво и ясно; ораторско изкуство. Надарен с красноречие. Владее красноречието на добър адвокат.

Грешни изписвания (3)

  • краснуречие
  • кръсноречие
  • кръснуречие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. крас-но-ре-чие
членувано крас-но-ре-чи-е-то
мн.ч. крас-но-ре-чия
членувано крас-но-ре-чи-я-та