разчувам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-чу-вам	раз-чу-ва-ме
2 лице	раз-чу-ваш	раз-чу-ва-те
3 лице	раз-чу-ва	раз-чу-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-чу-вах	раз-чу-вах-ме
2 лице	раз-чу-ва	раз-чу-вах-те
3 лице	раз-чу-ва	раз-чу-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-чу-вах	раз-чу-вах-ме
2 лице	раз-чу-ва-ше	раз-чу-вах-те
3 лице	раз-чу-ва-ше	раз-чу-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разчувал съм	разчувала съм	разчувало съм	разчували сме
2 лице	разчувал си	разчувала си	разчувало си	разчували сте
3 лице	разчувал е	разчувала е	разчувало е	разчували са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разчувал	бях разчувала	бях разчувало	бяхме разчували
2 лице	беше разчувал	беше разчувала	беше разчувало	бяхте разчували
3 лице	беше разчувал	беше разчувала	беше разчувало	бяха разчували

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разчувам	ще разчуваме
2 лице	ще разчуваш	ще разчувате
3 лице	ще разчува	ще разчуват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разчувал	ще съм разчувала	ще съм разчувало	ще сме разчували
2 лице	ще си разчувал	ще си разчувала	ще си разчувало	ще сте разчували
3 лице	ще е разчувал	ще е разчувала	ще е разчувало	ще са разчували

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разчувам	щяхме да разчуваме
2 лице	щеше да разчуваш	щяхте да разчувате
3 лице	щеше да разчува	щяха да разчуват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разчувал	щях да съм разчувала	щях да съм разчувало	щяхме да сме разчували
2 лице	щеше да си разчувал	щеше да си разчувала	щеше да си разчувало	щяхте да сте разчували
3 лице	щеше да е разчувал	щеше да е разчувала	щеше да е разчувало	щяха да са разчували

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разчувал съм	разчувала съм	разчувало съм	разчували сме
2 лице	разчувал си	разчувала си	разчувало си	разчували сте
3 лице	раз-чу-вал разчувал е	раз-чу-ва-ла разчувала е	раз-чу-ва-ло разчувало е	раз-чу-ва-ли разчували са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разчувал съм	разчувала съм	разчувало съм	разчували сме
2 лице	разчувал си	разчувала си	разчувало си	разчували сте
3 лице	раз-чу-вал разчувал е	раз-чу-ва-ла разчувала е	раз-чу-ва-ло разчувало е	раз-чу-ва-ли разчували са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разчувал	била съм разчувала	било съм разчувало	били сме разчували
2 лице	бил си разчувал	била си разчувала	било си разчувало	били сте разчували
3 лице	бил разчувал бил е разчувал	била разчувала била е разчувала	било разчувало било е разчувало	били разчували били са разчували

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разчувам	щяла съм да разчувам	щяло съм да разчувам	щели сме да разчуваме
2 лице	щял си да разчуваш	щяла си да разчуваш	щяло си да разчуваш	щели сте да разчувате
3 лице	щял да разчува щял е да разчува	щяла да разчува щяла е да разчува	щяло да разчува щяло е да разчува	щели да разчуват щели са да разчуват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разчувал	щяла съм да съм разчувала	щяло съм да съм разчувало	щели сме да сме разчували
2 лице	щял си да си разчувал	щяла си да си разчувала	щяло си да си разчувало	щели сте да сте разчували
3 лице	щял да е разчувал щял е да е разчувал	щяла да е разчувала щяла е да е разчувала	щяло да е разчувало щяло е да е разчувало	щели да са разчували щели са да са разчували

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разчувал	бих разчувала	бих разчувало	бихме разчували
2 лице	би разчувал	би разчувала	би разчувало	бихте разчували
3 лице	би разчувал	би разчувала	би разчувало	биха разчували

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-чу-вай	раз-чу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-чу-вал
		непълен член	раз-чу-ва-лия
		пълен член	раз-чу-ва-ли-ят
	женски род		раз-чу-ва-ла
		членувано	раз-чу-ва-ла-та
	среден род		раз-чу-ва-ло
		членувано	раз-чу-ва-ло-то
множествено число			раз-чу-ва-ли
		членувано	раз-чу-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-чу-вал
	женски род	раз-чу-ва-ла
	среден род	раз-чу-ва-ло
множествено число		раз-чу-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-чу-ващ
		непълен член	раз-чу-ва-щия
		пълен член	раз-чу-ва-щи-ят
	женски род		раз-чу-ва-ща
		членувано	раз-чу-ва-ща-та
	среден род		раз-чу-ва-що
		членувано	раз-чу-ва-що-то
множествено число			раз-чу-ва-щи
		членувано	раз-чу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-чу-вай-ки