разчувал

Речник на българския език

1. разчувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчувал е производна форма на разчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разчувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разчувал е производна форма на разчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разчувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разчувал е производна форма на разчувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разчувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разчувал е производна форма на разчувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).