разчувало е

Речник на българския език

1. разчувало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчувало е е производна форма на разчувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разчувало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчувало е е производна форма на разчувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разчувало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разчувало е е производна форма на разчувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).