разтърва

Речник на българския език

разтърва̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

разтървеш, мин. св. разтървах, мин. прич. разтървал, св.вж. разтървавам.

Грешни изписвания (7)

  • разтарва
  • разтарвъ
  • разтървъ
  • ръзтарва
  • ръзтарвъ
  • ръзтърва
  • ръзтървъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-ва раз-тър-вем
2 лице раз-тър-веш раз-тър-ве-те
3 лице раз-тър-ве раз-тър-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-вах раз-тър-вах-ме
2 лице раз-тър-ва раз-тър-вах-те
3 лице раз-тър-ва раз-тър-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-тър-вях раз-тър-вях-ме
2 лице раз-тър-ве-ше раз-тър-вях-те
3 лице раз-тър-ве-ше раз-тър-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтървал съм разтървала съм разтървало съм разтървали сме
2 лице разтървал си разтървала си разтървало си разтървали сте
3 лице разтървал е разтървала е разтървало е разтървали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтървал бях разтървала бях разтървало бяхме разтървали
2 лице беше разтървал беше разтървала беше разтървало бяхте разтървали
3 лице беше разтървал беше разтървала беше разтървало бяха разтървали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтърва ще разтървем
2 лице ще разтървеш ще разтървете
3 лице ще разтърве ще разтърват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтървал ще съм разтървала ще съм разтървало ще сме разтървали
2 лице ще си разтървал ще си разтървала ще си разтървало ще сте разтървали
3 лице ще е разтървал ще е разтървала ще е разтървало ще са разтървали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтърва щяхме да разтървем
2 лице щеше да разтървеш щяхте да разтървете
3 лице щеше да разтърве щяха да разтърват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтървал щях да съм разтървала щях да съм разтървало щяхме да сме разтървали
2 лице щеше да си разтървал щеше да си разтървала щеше да си разтървало щяхте да сте разтървали
3 лице щеше да е разтървал щеше да е разтървала щеше да е разтървало щяха да са разтървали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтървял съм разтървяла съм разтървяло съм разтървели сме
2 лице разтървял си разтървяла си разтървяло си разтървели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтървал съм разтървала съм разтървало съм разтървали сме
2 лице разтървал си разтървала си разтървало си разтървали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтървал била съм разтървала било съм разтървало били сме разтървали
2 лице бил си разтървал била си разтървала било си разтървало били сте разтървали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтърва щяла съм да разтърва щяло съм да разтърва щели сме да разтървем
2 лице щял си да разтървеш щяла си да разтървеш щяло си да разтървеш щели сте да разтървете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтървал щяла съм да съм разтървала щяло съм да съм разтървало щели сме да сме разтървали
2 лице щял си да си разтървал щяла си да си разтървала щяло си да си разтървало щели сте да сте разтървали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтървал бих разтървала бих разтървало бихме разтървали
2 лице би разтървал би разтървала би разтървало бихте разтървали
3 лице би разтървал би разтървала би разтървало биха разтървали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-тър-ви раз-тър-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-ван
непълен член раз-тър-ва-ния
пълен член раз-тър-ва-ни-ят
женски род раз-тър-ва-на
членувано раз-тър-ва-на-та
среден род раз-тър-ва-но
членувано раз-тър-ва-но-то
множествено число раз-тър-ва-ни
членувано раз-тър-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-вал
непълен член раз-тър-ва-лия
пълен член раз-тър-ва-ли-ят
женски род раз-тър-ва-ла
членувано раз-тър-ва-ла-та
среден род раз-тър-ва-ло
членувано раз-тър-ва-ло-то
множествено число раз-тър-ва-ли
членувано раз-тър-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-тър-вял
женски род раз-тър-вя-ла
среден род раз-тър-вя-ло
множествено число раз-тър-ве-ли