разтървял

Речник на българския език

1. разтървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разтървял е производна форма на разтърва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разтървял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разтървял е производна форма на разтърва (мин. деят. несв. прич. м. р.).