разтървало

Речник на българския език

1. разтървало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтървало е производна форма на разтърва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтървало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтървало е производна форма на разтърва (мин. деят. св. прич. ср. р.).