разтрогна

Речник на българския език

разтро̀гна преходен глагол от свършен вид (тип 152tt) редактиране

Значение

разтрогнеш, мин. св. разтрогнах, мин. прич. разтрогнал, св.вж. разтрогвам.

Грешни изписвания (3)

  • разтрогнъ
  • ръзтрогна
  • ръзтрогнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-т-рог-на раз-т-рог-нем
2 лице раз-т-рог-неш раз-т-рог-не-те
3 лице раз-т-рог-не раз-т-рог-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-рог-нах раз-т-рог-нах-ме
2 лице раз-т-рог-на раз-т-рог-нах-те
3 лице раз-т-рог-на раз-т-рог-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-т-рог-нех раз-т-рог-нех-ме
2 лице раз-т-рог-не-ше раз-т-рог-нех-те
3 лице раз-т-рог-не-ше раз-т-рог-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрогнал съм разтрогнала съм разтрогнало съм разтрогнали сме
2 лице разтрогнал си разтрогнала си разтрогнало си разтрогнали сте
3 лице разтрогнал е разтрогнала е разтрогнало е разтрогнали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтрогнал бях разтрогнала бях разтрогнало бяхме разтрогнали
2 лице беше разтрогнал беше разтрогнала беше разтрогнало бяхте разтрогнали
3 лице беше разтрогнал беше разтрогнала беше разтрогнало бяха разтрогнали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разтрогна ще разтрогнем
2 лице ще разтрогнеш ще разтрогнете
3 лице ще разтрогне ще разтрогнат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтрогнал ще съм разтрогнала ще съм разтрогнало ще сме разтрогнали
2 лице ще си разтрогнал ще си разтрогнала ще си разтрогнало ще сте разтрогнали
3 лице ще е разтрогнал ще е разтрогнала ще е разтрогнало ще са разтрогнали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разтрогна щяхме да разтрогнем
2 лице щеше да разтрогнеш щяхте да разтрогнете
3 лице щеше да разтрогне щяха да разтрогнат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтрогнал щях да съм разтрогнала щях да съм разтрогнало щяхме да сме разтрогнали
2 лице щеше да си разтрогнал щеше да си разтрогнала щеше да си разтрогнало щяхте да сте разтрогнали
3 лице щеше да е разтрогнал щеше да е разтрогнала щеше да е разтрогнало щяха да са разтрогнали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрогнел съм разтрогнела съм разтрогнело съм разтрогнели сме
2 лице разтрогнел си разтрогнела си разтрогнело си разтрогнели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрогнал съм разтрогнала съм разтрогнало съм разтрогнали сме
2 лице разтрогнал си разтрогнала си разтрогнало си разтрогнали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтрогнал била съм разтрогнала било съм разтрогнало били сме разтрогнали
2 лице бил си разтрогнал била си разтрогнала било си разтрогнало били сте разтрогнали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтрогна щяла съм да разтрогна щяло съм да разтрогна щели сме да разтрогнем
2 лице щял си да разтрогнеш щяла си да разтрогнеш щяло си да разтрогнеш щели сте да разтрогнете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтрогнал щяла съм да съм разтрогнала щяло съм да съм разтрогнало щели сме да сме разтрогнали
2 лице щял си да си разтрогнал щяла си да си разтрогнала щяло си да си разтрогнало щели сте да сте разтрогнали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтрогнал бих разтрогнала бих разтрогнало бихме разтрогнали
2 лице би разтрогнал би разтрогнала би разтрогнало бихте разтрогнали
3 лице би разтрогнал би разтрогнала би разтрогнало биха разтрогнали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-т-рог-ни раз-т-рог-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-нат
непълен член раз-т-рог-на-тия
пълен член раз-т-рог-на-ти-ят
женски род раз-т-рог-на-та
членувано раз-т-рог-на-та-та
среден род раз-т-рог-на-то
членувано раз-т-рог-на-то-то
множествено число раз-т-рог-на-ти
членувано раз-т-рог-на-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-нал
непълен член раз-т-рог-на-лия
пълен член раз-т-рог-на-ли-ят
женски род раз-т-рог-на-ла
членувано раз-т-рог-на-ла-та
среден род раз-т-рог-на-ло
членувано раз-т-рог-на-ло-то
множествено число раз-т-рог-на-ли
членувано раз-т-рог-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-т-рог-нел
женски род раз-т-рог-не-ла
среден род раз-т-рог-не-ло
множествено число раз-т-рог-не-ли