разтрогнало

Речник на българския език

1. разтрогнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разтрогнало е производна форма на разтрогна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разтрогнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разтрогнало е производна форма на разтрогна (мин. деят. св. прич. ср. р.).