разтрогнат

Речник на българския език

1. разтрогнат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

разтрогнат е производна форма на разтрогна (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разтрогнат — мин. страд. прич. м. р.

разтрогнат е производна форма на разтрогна (мин. страд. прич. м. р.).