разставям

Речник на българския език

разставям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разставъм
  • раставъм
  • раставям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ста-вям раз-ста-вя-ме
2 лице раз-ста-вяш раз-ста-вя-те
3 лице раз-ста-вя раз-ста-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ста-вях раз-ста-вях-ме
2 лице раз-ста-вя раз-ста-вях-те
3 лице раз-ста-вя раз-ста-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ста-вях раз-ста-вях-ме
2 лице раз-ста-вя-ше раз-ста-вях-те
3 лице раз-ста-вя-ше раз-ста-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставял съм разставяла съм разставяло съм разставяли сме
2 лице разставял си разставяла си разставяло си разставяли сте
3 лице разставял е разставяла е разставяло е разставяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разставял бях разставяла бях разставяло бяхме разставяли
2 лице беше разставял беше разставяла беше разставяло бяхте разставяли
3 лице беше разставял беше разставяла беше разставяло бяха разставяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разставям ще разставяме
2 лице ще разставяш ще разставяте
3 лице ще разставя ще разставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разставял ще съм разставяла ще съм разставяло ще сме разставяли
2 лице ще си разставял ще си разставяла ще си разставяло ще сте разставяли
3 лице ще е разставял ще е разставяла ще е разставяло ще са разставяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разставям щяхме да разставяме
2 лице щеше да разставяш щяхте да разставяте
3 лице щеше да разставя щяха да разставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разставял щях да съм разставяла щях да съм разставяло щяхме да сме разставяли
2 лице щеше да си разставял щеше да си разставяла щеше да си разставяло щяхте да сте разставяли
3 лице щеше да е разставял щеше да е разставяла щеше да е разставяло щяха да са разставяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставял съм разставяла съм разставяло съм разставяли сме
2 лице разставял си разставяла си разставяло си разставяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставял съм разставяла съм разставяло съм разставяли сме
2 лице разставял си разставяла си разставяло си разставяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разставял била съм разставяла било съм разставяло били сме разставяли
2 лице бил си разставял била си разставяла било си разставяло били сте разставяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разставям щяла съм да разставям щяло съм да разставям щели сме да разставяме
2 лице щял си да разставяш щяла си да разставяш щяло си да разставяш щели сте да разставяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разставял щяла съм да съм разставяла щяло съм да съм разставяло щели сме да сме разставяли
2 лице щял си да си разставял щяла си да си разставяла щяло си да си разставяло щели сте да сте разставяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разставял бих разставяла бих разставяло бихме разставяли
2 лице би разставял би разставяла би разставяло бихте разставяли
3 лице би разставял би разставяла би разставяло биха разставяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ста-вяй раз-ста-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вян
непълен член раз-ста-вя-ния
пълен член раз-ста-вя-ни-ят
женски род раз-ста-вя-на
членувано раз-ста-вя-на-та
среден род раз-ста-вя-но
членувано раз-ста-вя-но-то
множествено число раз-ста-вя-ни
членувано раз-ста-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вял
непълен член раз-ста-вя-лия
пълен член раз-ста-вя-ли-ят
женски род раз-ста-вя-ла
членувано раз-ста-вя-ла-та
среден род раз-ста-вя-ло
членувано раз-ста-вя-ло-то
множествено число раз-ста-вя-ли
членувано раз-ста-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вял
женски род раз-ста-вя-ла
среден род раз-ста-вя-ло
множествено число раз-ста-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вящ
непълен член раз-ста-вя-щия
пълен член раз-ста-вя-щи-ят
женски род раз-ста-вя-ща
членувано раз-ста-вя-ща-та
среден род раз-ста-вя-що
членувано раз-ста-вя-що-то
множествено число раз-ста-вя-щи
членувано раз-ста-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-ста-вяй-ки