разставял

Речник на българския език

1. разставял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разставял е производна форма на разставям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разставял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разставял е производна форма на разставям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разставял — мин. деят. св. прич. м. р.

разставял е производна форма на разставям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разставял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разставял е производна форма на разставям (мин. деят. несв. прич. м. р.).