разставя

Речник на българския език

1. разставя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • разставъ
  • раставъ
  • раставя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ста-вя раз-ста-вим
2 лице раз-ста-виш раз-ста-ви-те
3 лице раз-ста-ви раз-ста-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ста-вих раз-ста-вих-ме
2 лице раз-ста-ви раз-ста-вих-те
3 лице раз-ста-ви раз-ста-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ста-вех раз-ста-вех-ме
2 лице раз-ста-ве-ше раз-ста-вех-те
3 лице раз-ста-ве-ше раз-ста-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставил съм разставила съм разставило съм разставили сме
2 лице разставил си разставила си разставило си разставили сте
3 лице разставил е разставила е разставило е разставили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разставил бях разставила бях разставило бяхме разставили
2 лице беше разставил беше разставила беше разставило бяхте разставили
3 лице беше разставил беше разставила беше разставило бяха разставили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разставя ще разставим
2 лице ще разставиш ще разставите
3 лице ще разстави ще разставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разставил ще съм разставила ще съм разставило ще сме разставили
2 лице ще си разставил ще си разставила ще си разставило ще сте разставили
3 лице ще е разставил ще е разставила ще е разставило ще са разставили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разставя щяхме да разставим
2 лице щеше да разставиш щяхте да разставите
3 лице щеше да разстави щяха да разставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разставил щях да съм разставила щях да съм разставило щяхме да сме разставили
2 лице щеше да си разставил щеше да си разставила щеше да си разставило щяхте да сте разставили
3 лице щеше да е разставил щеше да е разставила щеше да е разставило щяха да са разставили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставел съм разставела съм разставело съм разставели сме
2 лице разставел си разставела си разставело си разставели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разставил съм разставила съм разставило съм разставили сме
2 лице разставил си разставила си разставило си разставили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разставил била съм разставила било съм разставило били сме разставили
2 лице бил си разставил била си разставила било си разставило били сте разставили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разставя щяла съм да разставя щяло съм да разставя щели сме да разставим
2 лице щял си да разставиш щяла си да разставиш щяло си да разставиш щели сте да разставите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разставил щяла съм да съм разставила щяло съм да съм разставило щели сме да сме разставили
2 лице щял си да си разставил щяла си да си разставила щяло си да си разставило щели сте да сте разставили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разставил бих разставила бих разставило бихме разставили
2 лице би разставил би разставила би разставило бихте разставили
3 лице би разставил би разставила би разставило биха разставили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ста-ви раз-ста-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вен
непълен член раз-ста-ве-ния
пълен член раз-ста-ве-ни-ят
женски род раз-ста-ве-на
членувано раз-ста-ве-на-та
среден род раз-ста-ве-но
членувано раз-ста-ве-но-то
множествено число раз-ста-ве-ни
членувано раз-ста-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вил
непълен член раз-ста-ви-лия
пълен член раз-ста-ви-ли-ят
женски род раз-ста-ви-ла
членувано раз-ста-ви-ла-та
среден род раз-ста-ви-ло
членувано раз-ста-ви-ло-то
множествено число раз-ста-ви-ли
членувано раз-ста-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ста-вел
женски род раз-ста-ве-ла
среден род раз-ста-ве-ло
множествено число раз-ста-ве-ли

2. разставя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разставя е производна форма на разставям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. разставя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разставя е производна форма на разставям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. разставя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разставя е производна форма на разставям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).