разпъхтя

Речник на българския език

разпъхтя преходен глагол от свършен вид (тип 177tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпъхтъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пъх-тя раз-пъх-тим
2 лице раз-пъх-тиш раз-пъх-ти-те
3 лице раз-пъх-ти раз-пъх-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пъх-тях раз-пъх-тях-ме
2 лице раз-пъх-тя раз-пъх-тях-те
3 лице раз-пъх-тя раз-пъх-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пъх-тях раз-пъх-тях-ме
2 лице раз-пъх-те-ше раз-пъх-тях-те
3 лице раз-пъх-те-ше раз-пъх-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъхтял съм разпъхтяла съм разпъхтяло съм разпъхтели сме
2 лице разпъхтял си разпъхтяла си разпъхтяло си разпъхтели сте
3 лице разпъхтял е разпъхтяла е разпъхтяло е разпъхтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпъхтял бях разпъхтяла бях разпъхтяло бяхме разпъхтели
2 лице беше разпъхтял беше разпъхтяла беше разпъхтяло бяхте разпъхтели
3 лице беше разпъхтял беше разпъхтяла беше разпъхтяло бяха разпъхтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпъхтя ще разпъхтим
2 лице ще разпъхтиш ще разпъхтите
3 лице ще разпъхти ще разпъхтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпъхтял ще съм разпъхтяла ще съм разпъхтяло ще сме разпъхтели
2 лице ще си разпъхтял ще си разпъхтяла ще си разпъхтяло ще сте разпъхтели
3 лице ще е разпъхтял ще е разпъхтяла ще е разпъхтяло ще са разпъхтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпъхтя щяхме да разпъхтим
2 лице щеше да разпъхтиш щяхте да разпъхтите
3 лице щеше да разпъхти щяха да разпъхтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпъхтял щях да съм разпъхтяла щях да съм разпъхтяло щяхме да сме разпъхтели
2 лице щеше да си разпъхтял щеше да си разпъхтяла щеше да си разпъхтяло щяхте да сте разпъхтели
3 лице щеше да е разпъхтял щеше да е разпъхтяла щеше да е разпъхтяло щяха да са разпъхтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъхтял съм разпъхтяла съм разпъхтяло съм разпъхтели сме
2 лице разпъхтял си разпъхтяла си разпъхтяло си разпъхтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпъхтял съм разпъхтяла съм разпъхтяло съм разпъхтели сме
2 лице разпъхтял си разпъхтяла си разпъхтяло си разпъхтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпъхтял била съм разпъхтяла било съм разпъхтяло били сме разпъхтели
2 лице бил си разпъхтял била си разпъхтяла било си разпъхтяло били сте разпъхтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпъхтя щяла съм да разпъхтя щяло съм да разпъхтя щели сме да разпъхтим
2 лице щял си да разпъхтиш щяла си да разпъхтиш щяло си да разпъхтиш щели сте да разпъхтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпъхтял щяла съм да съм разпъхтяла щяло съм да съм разпъхтяло щели сме да сме разпъхтели
2 лице щял си да си разпъхтял щяла си да си разпъхтяла щяло си да си разпъхтяло щели сте да сте разпъхтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпъхтял бих разпъхтяла бих разпъхтяло бихме разпъхтели
2 лице би разпъхтял би разпъхтяла би разпъхтяло бихте разпъхтели
3 лице би разпъхтял би разпъхтяла би разпъхтяло биха разпъхтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пъх-ти раз-пъх-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пъх-тян
непълен член раз-пъх-тя-ния
пълен член раз-пъх-тя-ни-ят
женски род раз-пъх-тя-на
членувано раз-пъх-тя-на-та
среден род раз-пъх-тя-но
членувано раз-пъх-тя-но-то
множествено число раз-пъх-те-ни
членувано раз-пъх-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пъх-тял
непълен член раз-пъх-те-лия
пълен член раз-пъх-те-ли-ят
женски род раз-пъх-тя-ла
членувано раз-пъх-тя-ла-та
среден род раз-пъх-тя-ло
членувано раз-пъх-тя-ло-то
множествено число раз-пъх-те-ли
членувано раз-пъх-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пъх-тял
женски род раз-пъх-тя-ла
среден род раз-пъх-тя-ло
множествено число раз-пъх-те-ли