разпъхтял

Речник на българския език

1. разпъхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпъхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпъхтял е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпъхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

разпъхтял е производна форма на разпъхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпъхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпъхтял е производна форма на разпъхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).