разпъхтяло

Речник на българския език

1. разпъхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъхтяло е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпъхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпъхтяло е производна форма на разпъхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпъхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпъхтяло е производна форма на разпъхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпъхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпъхтяло е производна форма на разпъхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).