разпущам

Речник на българския език

разпу̀щам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разпущаш, несв. Разпускам.

Грешни изписвания (4)

  • разпуштам
  • разпущъм
  • ръзпущам
  • ръзпущъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пу-щам раз-пу-ща-ме
2 лице раз-пу-щаш раз-пу-ща-те
3 лице раз-пу-ща раз-пу-щат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пу-щах раз-пу-щах-ме
2 лице раз-пу-ща раз-пу-щах-те
3 лице раз-пу-ща раз-пу-ща-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пу-щах раз-пу-щах-ме
2 лице раз-пу-ща-ше раз-пу-щах-те
3 лице раз-пу-ща-ше раз-пу-ща-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпущал съм разпущала съм разпущало съм разпущали сме
2 лице разпущал си разпущала си разпущало си разпущали сте
3 лице разпущал е разпущала е разпущало е разпущали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпущал бях разпущала бях разпущало бяхме разпущали
2 лице беше разпущал беше разпущала беше разпущало бяхте разпущали
3 лице беше разпущал беше разпущала беше разпущало бяха разпущали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпущам ще разпущаме
2 лице ще разпущаш ще разпущате
3 лице ще разпуща ще разпущат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпущал ще съм разпущала ще съм разпущало ще сме разпущали
2 лице ще си разпущал ще си разпущала ще си разпущало ще сте разпущали
3 лице ще е разпущал ще е разпущала ще е разпущало ще са разпущали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпущам щяхме да разпущаме
2 лице щеше да разпущаш щяхте да разпущате
3 лице щеше да разпуща щяха да разпущат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпущал щях да съм разпущала щях да съм разпущало щяхме да сме разпущали
2 лице щеше да си разпущал щеше да си разпущала щеше да си разпущало щяхте да сте разпущали
3 лице щеше да е разпущал щеше да е разпущала щеше да е разпущало щяха да са разпущали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпущал съм разпущала съм разпущало съм разпущали сме
2 лице разпущал си разпущала си разпущало си разпущали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпущал съм разпущала съм разпущало съм разпущали сме
2 лице разпущал си разпущала си разпущало си разпущали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпущал била съм разпущала било съм разпущало били сме разпущали
2 лице бил си разпущал била си разпущала било си разпущало били сте разпущали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпущам щяла съм да разпущам щяло съм да разпущам щели сме да разпущаме
2 лице щял си да разпущаш щяла си да разпущаш щяло си да разпущаш щели сте да разпущате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпущал щяла съм да съм разпущала щяло съм да съм разпущало щели сме да сме разпущали
2 лице щял си да си разпущал щяла си да си разпущала щяло си да си разпущало щели сте да сте разпущали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпущал бих разпущала бих разпущало бихме разпущали
2 лице би разпущал би разпущала би разпущало бихте разпущали
3 лице би разпущал би разпущала би разпущало биха разпущали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пу-щай раз-пу-щай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-щан
непълен член раз-пу-ща-ния
пълен член раз-пу-ща-ни-ят
женски род раз-пу-ща-на
членувано раз-пу-ща-на-та
среден род раз-пу-ща-но
членувано раз-пу-ща-но-то
множествено число раз-пу-ща-ни
членувано раз-пу-ща-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-щал
непълен член раз-пу-ща-лия
пълен член раз-пу-ща-ли-ят
женски род раз-пу-ща-ла
членувано раз-пу-ща-ла-та
среден род раз-пу-ща-ло
членувано раз-пу-ща-ло-то
множествено число раз-пу-ща-ли
членувано раз-пу-ща-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-щал
женски род раз-пу-ща-ла
среден род раз-пу-ща-ло
множествено число раз-пу-ща-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-щащ
непълен член раз-пу-ща-щия
пълен член раз-пу-ща-щи-ят
женски род раз-пу-ща-ща
членувано раз-пу-ща-ща-та
среден род раз-пу-ща-що
членувано раз-пу-ща-що-то
множествено число раз-пу-ща-щи
членувано раз-пу-ща-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-пу-щай-ки