разпущало

Речник на българския език

1. разпущало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпущало е производна форма на разпущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпущало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпущало е производна форма на разпущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпущало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпущало е производна форма на разпущам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпущало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпущало е производна форма на разпущам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).