отпущам

Речник на българския език

отпу̀щам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

отпу̀щаш и отпу̀скам, отпу̀скаш, несв. и отпу̀сна, св.
1. Какво. Преставам да държа, пущам. Отпусна ръката ѝ.
2. Какво. Отслабвам, разхлабвам. Отпусни малко въжето.
3. Какво. Правя малко по-дълго, по-широко; уголемявам. Отпусни роклята, защото е къса.
4. Какво. Пускам надолу, провесвам. Отпусни ръката си.
5. Какво. Давам средства, пари. Отпуснаха пенсия по бедност.
6. Прен. Кого. Отболява ме, става по-слабо. Зъбът ме боля цяла нощ, чак на сутринта ме отпусна малко.
7. Кого. Правя някого да се чувства по-спокойно, ненапрегнато. Хубавата атмосфера отпуска човека.
8. Какво. Оставям нещо да порасте. Отпуснал си корем.
отпущам се/отпускам се/отпусна се. 1. — Заставам в ненапрегнато състояние. Отпусна се на стола.
2. Провисвам се, спускам се надолу. Въжето се отпусна надолу.
3. Увеличавам обема си, уголемявам се, не съм стегнат, изпънат, сбит. След прането блузата се отпусна. Кожата ѝ се отпусна.
4. Ставам ненапрегнат, успокоявам се, преставам да се срамувам. След десетина минути детето се отпусна и заговори.
5. Преставам да пестя, правя непредвидени разходи. Тя се отпусна и купи скъпата играчка.
6. Отдавам се на някакво чувство, не се въздържам. Не се отпускай, иначе всички ще разберат мъката ти.
7. Намалявам енергията си за работа. Не се отпускай в края на срока!
8. За време — омеквам, ставам топло. Времето се отпусна.
Отпускам глава. — Угрижвам се, обезсърчавам се.
Отпущам глас/гърло. — Започвам да артикулирам по-силно (да пея, да говоря, да плача).
Отпускам душата/сърцето си. 1. — Преставам да се тревожа.
2. Споделям пред някого чувствата си.
Отпускам кесията си. — Давам пари, харча.
Отпускам колана. 1. — Преяждам, надебелявам.
2. Започвам да купувам за храна това, което най-много ми харесва; угаждам си.
Отпускам му края. 1. — Преставам да върша работата си.
2. Не се интересувам от нищо.
3. Разточителствам, живея лекомислено.
Отпускам ръце. — Преставам да действам, не предприемам нищо поради безсилие или отчаяние.
Отпускам си езика/устата. — Говоря повече, отколкото трябва.
Отпускам юздите. — Оставям някого да върши каквото иска.

Грешни изписвания (7)

  • отпуштам
  • отпуштъм
  • отпущъм
  • утпуштам
  • утпуштъм
  • утпущам
  • утпущъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-пу-щам от-пу-ща-ме
2 лице от-пу-щаш от-пу-ща-те
3 лице от-пу-ща от-пу-щат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-пу-щах от-пу-щах-ме
2 лице от-пу-ща от-пу-щах-те
3 лице от-пу-ща от-пу-ща-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-пу-щах от-пу-щах-ме
2 лице от-пу-ща-ше от-пу-щах-те
3 лице от-пу-ща-ше от-пу-ща-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпущал съм отпущала съм отпущало съм отпущали сме
2 лице отпущал си отпущала си отпущало си отпущали сте
3 лице отпущал е отпущала е отпущало е отпущали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отпущал бях отпущала бях отпущало бяхме отпущали
2 лице беше отпущал беше отпущала беше отпущало бяхте отпущали
3 лице беше отпущал беше отпущала беше отпущало бяха отпущали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отпущам ще отпущаме
2 лице ще отпущаш ще отпущате
3 лице ще отпуща ще отпущат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отпущал ще съм отпущала ще съм отпущало ще сме отпущали
2 лице ще си отпущал ще си отпущала ще си отпущало ще сте отпущали
3 лице ще е отпущал ще е отпущала ще е отпущало ще са отпущали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отпущам щяхме да отпущаме
2 лице щеше да отпущаш щяхте да отпущате
3 лице щеше да отпуща щяха да отпущат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отпущал щях да съм отпущала щях да съм отпущало щяхме да сме отпущали
2 лице щеше да си отпущал щеше да си отпущала щеше да си отпущало щяхте да сте отпущали
3 лице щеше да е отпущал щеше да е отпущала щеше да е отпущало щяха да са отпущали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпущал съм отпущала съм отпущало съм отпущали сме
2 лице отпущал си отпущала си отпущало си отпущали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпущал съм отпущала съм отпущало съм отпущали сме
2 лице отпущал си отпущала си отпущало си отпущали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отпущал била съм отпущала било съм отпущало били сме отпущали
2 лице бил си отпущал била си отпущала било си отпущало били сте отпущали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отпущам щяла съм да отпущам щяло съм да отпущам щели сме да отпущаме
2 лице щял си да отпущаш щяла си да отпущаш щяло си да отпущаш щели сте да отпущате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отпущал щяла съм да съм отпущала щяло съм да съм отпущало щели сме да сме отпущали
2 лице щял си да си отпущал щяла си да си отпущала щяло си да си отпущало щели сте да сте отпущали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отпущал бих отпущала бих отпущало бихме отпущали
2 лице би отпущал би отпущала би отпущало бихте отпущали
3 лице би отпущал би отпущала би отпущало биха отпущали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-пу-щай от-пу-щай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-пу-щан
непълен член от-пу-ща-ния
пълен член от-пу-ща-ни-ят
женски род от-пу-ща-на
членувано от-пу-ща-на-та
среден род от-пу-ща-но
членувано от-пу-ща-но-то
множествено число от-пу-ща-ни
членувано от-пу-ща-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-пу-щал
непълен член от-пу-ща-лия
пълен член от-пу-ща-ли-ят
женски род от-пу-ща-ла
членувано от-пу-ща-ла-та
среден род от-пу-ща-ло
членувано от-пу-ща-ло-то
множествено число от-пу-ща-ли
членувано от-пу-ща-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-пу-щал
женски род от-пу-ща-ла
среден род от-пу-ща-ло
множествено число от-пу-ща-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-пу-щащ
непълен член от-пу-ща-щия
пълен член от-пу-ща-щи-ят
женски род от-пу-ща-ща
членувано от-пу-ща-ща-та
среден род от-пу-ща-що
членувано от-пу-ща-що-то
множествено число от-пу-ща-щи
членувано от-пу-ща-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-пу-щай-ки