разпукам

Речник на българския език

разпукам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-пу-кам раз-пу-ка-ме
2 лице раз-пу-каш раз-пу-ка-те
3 лице раз-пу-ка раз-пу-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-пу-ках раз-пу-ках-ме
2 лице раз-пу-ка раз-пу-ках-те
3 лице раз-пу-ка раз-пу-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-пу-ках раз-пу-ках-ме
2 лице раз-пу-ка-ше раз-пу-ках-те
3 лице раз-пу-ка-ше раз-пу-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпукал съм разпукала съм разпукало съм разпукали сме
2 лице разпукал си разпукала си разпукало си разпукали сте
3 лице разпукал е разпукала е разпукало е разпукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпукал бях разпукала бях разпукало бяхме разпукали
2 лице беше разпукал беше разпукала беше разпукало бяхте разпукали
3 лице беше разпукал беше разпукала беше разпукало бяха разпукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпукам ще разпукаме
2 лице ще разпукаш ще разпукате
3 лице ще разпука ще разпукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпукал ще съм разпукала ще съм разпукало ще сме разпукали
2 лице ще си разпукал ще си разпукала ще си разпукало ще сте разпукали
3 лице ще е разпукал ще е разпукала ще е разпукало ще са разпукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпукам щяхме да разпукаме
2 лице щеше да разпукаш щяхте да разпукате
3 лице щеше да разпука щяха да разпукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпукал щях да съм разпукала щях да съм разпукало щяхме да сме разпукали
2 лице щеше да си разпукал щеше да си разпукала щеше да си разпукало щяхте да сте разпукали
3 лице щеше да е разпукал щеше да е разпукала щеше да е разпукало щяха да са разпукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпукал съм разпукала съм разпукало съм разпукали сме
2 лице разпукал си разпукала си разпукало си разпукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпукал съм разпукала съм разпукало съм разпукали сме
2 лице разпукал си разпукала си разпукало си разпукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпукал била съм разпукала било съм разпукало били сме разпукали
2 лице бил си разпукал била си разпукала било си разпукало били сте разпукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпукам щяла съм да разпукам щяло съм да разпукам щели сме да разпукаме
2 лице щял си да разпукаш щяла си да разпукаш щяло си да разпукаш щели сте да разпукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпукал щяла съм да съм разпукала щяло съм да съм разпукало щели сме да сме разпукали
2 лице щял си да си разпукал щяла си да си разпукала щяло си да си разпукало щели сте да сте разпукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпукал бих разпукала бих разпукало бихме разпукали
2 лице би разпукал би разпукала би разпукало бихте разпукали
3 лице би разпукал би разпукала би разпукало биха разпукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-пу-кай раз-пу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-кан
непълен член раз-пу-ка-ния
пълен член раз-пу-ка-ни-ят
женски род раз-пу-ка-на
членувано раз-пу-ка-на-та
среден род раз-пу-ка-но
членувано раз-пу-ка-но-то
множествено число раз-пу-ка-ни
членувано раз-пу-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-кал
непълен член раз-пу-ка-лия
пълен член раз-пу-ка-ли-ят
женски род раз-пу-ка-ла
членувано раз-пу-ка-ла-та
среден род раз-пу-ка-ло
членувано раз-пу-ка-ло-то
множествено число раз-пу-ка-ли
членувано раз-пу-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-пу-кал
женски род раз-пу-ка-ла
среден род раз-пу-ка-ло
множествено число раз-пу-ка-ли