разпукало

Речник на българския език

1. разпукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпукало е производна форма на разпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разпукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разпукало е производна форма на разпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разпукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разпукало е производна форма на разпукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разпукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разпукало е производна форма на разпукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).