разпукал

Речник на българския език

1. разпукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпукал е производна форма на разпукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпукал е производна форма на разпукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпукал — мин. деят. св. прич. м. р.

разпукал е производна форма на разпукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разпукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разпукал е производна форма на разпукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).