разпрозявам

Речник на българския език

разпрозявам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разпрозъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ро-зя-вам раз-п-ро-зя-ва-ме
2 лице раз-п-ро-зя-ваш раз-п-ро-зя-ва-те
3 лице раз-п-ро-зя-ва раз-п-ро-зя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ро-зя-вах раз-п-ро-зя-вах-ме
2 лице раз-п-ро-зя-ва раз-п-ро-зя-вах-те
3 лице раз-п-ро-зя-ва раз-п-ро-зя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-п-ро-зя-вах раз-п-ро-зя-вах-ме
2 лице раз-п-ро-зя-ва-ше раз-п-ро-зя-вах-те
3 лице раз-п-ро-зя-ва-ше раз-п-ро-зя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпрозявал съм разпрозявала съм разпрозявало съм разпрозявали сме
2 лице разпрозявал си разпрозявала си разпрозявало си разпрозявали сте
3 лице разпрозявал е разпрозявала е разпрозявало е разпрозявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разпрозявал бях разпрозявала бях разпрозявало бяхме разпрозявали
2 лице беше разпрозявал беше разпрозявала беше разпрозявало бяхте разпрозявали
3 лице беше разпрозявал беше разпрозявала беше разпрозявало бяха разпрозявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разпрозявам ще разпрозяваме
2 лице ще разпрозяваш ще разпрозявате
3 лице ще разпрозява ще разпрозяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разпрозявал ще съм разпрозявала ще съм разпрозявало ще сме разпрозявали
2 лице ще си разпрозявал ще си разпрозявала ще си разпрозявало ще сте разпрозявали
3 лице ще е разпрозявал ще е разпрозявала ще е разпрозявало ще са разпрозявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разпрозявам щяхме да разпрозяваме
2 лице щеше да разпрозяваш щяхте да разпрозявате
3 лице щеше да разпрозява щяха да разпрозяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разпрозявал щях да съм разпрозявала щях да съм разпрозявало щяхме да сме разпрозявали
2 лице щеше да си разпрозявал щеше да си разпрозявала щеше да си разпрозявало щяхте да сте разпрозявали
3 лице щеше да е разпрозявал щеше да е разпрозявала щеше да е разпрозявало щяха да са разпрозявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпрозявал съм разпрозявала съм разпрозявало съм разпрозявали сме
2 лице разпрозявал си разпрозявала си разпрозявало си разпрозявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разпрозявал съм разпрозявала съм разпрозявало съм разпрозявали сме
2 лице разпрозявал си разпрозявала си разпрозявало си разпрозявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разпрозявал била съм разпрозявала било съм разпрозявало били сме разпрозявали
2 лице бил си разпрозявал била си разпрозявала било си разпрозявало били сте разпрозявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разпрозявам щяла съм да разпрозявам щяло съм да разпрозявам щели сме да разпрозяваме
2 лице щял си да разпрозяваш щяла си да разпрозяваш щяло си да разпрозяваш щели сте да разпрозявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разпрозявал щяла съм да съм разпрозявала щяло съм да съм разпрозявало щели сме да сме разпрозявали
2 лице щял си да си разпрозявал щяла си да си разпрозявала щяло си да си разпрозявало щели сте да сте разпрозявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разпрозявал бих разпрозявала бих разпрозявало бихме разпрозявали
2 лице би разпрозявал би разпрозявала би разпрозявало бихте разпрозявали
3 лице би разпрозявал би разпрозявала би разпрозявало биха разпрозявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-п-ро-зя-вай раз-п-ро-зя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ро-зя-вал
непълен член раз-п-ро-зя-ва-лия
пълен член раз-п-ро-зя-ва-ли-ят
женски род раз-п-ро-зя-ва-ла
членувано раз-п-ро-зя-ва-ла-та
среден род раз-п-ро-зя-ва-ло
членувано раз-п-ро-зя-ва-ло-то
множествено число раз-п-ро-зя-ва-ли
членувано раз-п-ро-зя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-п-ро-зя-вал
женски род раз-п-ро-зя-ва-ла
среден род раз-п-ро-зя-ва-ло
множествено число раз-п-ро-зя-ва-ли