разпрозявал е

Речник на българския език

1. разпрозявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрозявал е е производна форма на разпрозявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разпрозявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрозявал е е производна форма на разпрозявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разпрозявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разпрозявал е е производна форма на разпрозявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).